«

»

Mar 02

120 години от рождението на Дочо Христов – кошмарът на българските партизани

Image_707739_6Дочо Николов Христов е роден на 2 март (18 февруари стар стил) 1895 година в Севлиево, където завършва гимназия. Известно време е учител в Луковит, а през 1915 година завършва Школата за запасни офицери.

По време на Първата световна война е взводен и ротен командир в 57-и пехотен полк. След войната се включва в Обединената народно- прогресивна партия, а след Деветоюнския преврат от 1923 година – в Демократическия сговор. По това време за кратко е частен секретар на Цвятко Бобошевски. През 1924 г. завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, след което работи като адвокат.

От 1924 до 1932 година Дочо Христов е общински съветник в София. Между 1933 и 1940 година е председател на Управителния съвет на Собственическата кооперативна банка. През 1940 година е избран за народен представител в 25 Обикновено Народно събрание, където е сред вносителите на Закона за защита на нацията и Закона за държавната жандармерия. От септември 1943 до юни 1944 година е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Добри Божилов. По това време, само за три месеца са хванати повече партизани и шумкари, отколкото за предходните 3 години, като Дочо Христов обещава парична награда за всеки издаден престъпник.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Дочо Христов успява да се укрие в родния си град Севлиево и е задочно осъден на смърт от т. нар. Народен съд. Той е заловен на 13 април, докато се опитва да избяга в Турция, и е екзекутиран на 26 октомври 1945 година. През 1996 г. присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд.

Източник: bg.wikipedia.org