«

»

Apr 17

17.04.1944 – “Черният Великден”

thumb_Bozuricte_lost_Bulgaria_1_Me-109_NBПоследната бомбардировка на британските и американски ВВС над София се извършва на 17.4.1944 г. В нея вземат участие 350 бомбардировача Б-24, Б-17 и „Стърлинг”. Те се охраняват от 100 изтребителя П-47 „Тъндърболт” и П-51 „Мустанг”. Ударът е нанесен в 12,20 ч. последователно на 8 вълни с излизане на групите от запад, северозапад, север и североизток. На този ден са бомбардирани също Пловдив, Перущица и Асеновград


Противовъздушната артилерия участва в отразяването на удара с всичките си 12 тежки батареи.

От 2/6 орляк излитат 16 Ме-109 Г-6 и 2 „Девоатин”-а, които провеждат първата си атака понятно над София. Изненадан от силното изтребително прикритие на противника, орлякът се разделя на две групи, които продължават атаките си при отлитането му над района на Кюстендил.

От 3/6 орляк излитат 14 Ме-109 Г-6. Орлякът успява да проведе една атака по противника преди излизането му над София, след което го преследва до жп линията Кюстендил-Горна Джумая.

От 1/6 орляк излитат само 5 Девоатeн”-а и се явяват над София след оттеглянето на противника.

При неравния въздушен бой е свален един Б-24 с таран, извършен от поручик Неделчо Бончев от 2/6 орляк. Това е вторият таран в българската авиационна история след този на капитан Димитър Списаревски. Поручик Бончев успява да се спаси, скачайки с парашут. Повредени са 5 противникови бомбардировача и 1 изтребител.

В този въздушен бой българските изтребители понасят най-големите загуби за цялата война. Това се дължи на обстоятелството, че те за първи път участват във въздушна битка с едномоторните изтребители П-51 „Мустанг”. По силует последните много приличат на месершмитите и нашите летци в началото на боя ги смятат за свои. Някои от тях даже ги приканват с разклащане на крилете да се приближат. Когато се открива грешката, е твърде късно.

Загиват 4-ма пилоти от 2/6 орляк (подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев) и 2-ма пилоти от 3/6 орляк (поручик Любен Кондаков и подпоручик Иван Стефанов).

Поради повреди в самолетите и ранявания във въздушните боеве принудителни кацания извършват 3-ма летци, и други 3-ма се спасяват с парашут (между тях и командирът на 2/6 орляк капитан Николай Бошнаков).

В историята на българската изтребителна авиация 17.4.1944 г. остава като „Черния Великден”.

В 1941 г. Югославия, Великобритания и СССР без да са обявили война бомбардират България. На 13 декември 1941 г. България символично обявява война на Великобритания и САЩ, в отговор на което САЩ обявяват война на Царство България на 5 юни 1942 г. Тогава след загубената от Ервин Ромел втора битка при Ел Аламейн и десанта в Алжир (операция Торч) на 08.11.1942 година Северна Африка постепенно е превзета от съюзниците и авиацията на САЩ и Великобритания, разполага със сили базирани в там, по-късно в Сицилия, а след операция Хъски и в Южна Италия където летищата във Фоджа и Бриндизи стават бази на 15-та въздушна американска армия в състав 85 бомбардировъчни и 22 изтребителни ескадрили – 931 бойни самолета, попълнени в XII 1943 и I 1941 с още 739 бомбардировачи Б24 „Либърейтър” и Б17„Флаинг фортрес” – общо 1670 самолета, така Балканският полуостров става лесна мишена.
По настояване на Уинстън Чърчил започват разрушителни удари по населените места и територията на Царство България която е немски съюзник. На Чърчил се приписва и фразата:

“София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините и да се засеят картофи!”

През февруари 1944, след тримесечни жестоки бомбардировки президентът Рузвелт телеграфира на Чърчил с предложение бомбардировките да спрат.Отговорът на Чърчил е повече от циничен:

„След като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.”

Автор: П. Пенчев