«

»

May 06

Гергьовден, 1937г.

5634Някога България имаше армия, която гарантираше сигурността на Българския народ и стряскаше нашите врагове. Днес, Българската армия, подобно на цялата държава е почти унищожена и останките от нея са оставени на доизживяване. Предоставяме Ви разказа за най- големия военен парад, организиран някога в България, на 6 май 1937 г., когато Българския дух строши оковите на Ньой!

Парадът е организиран от ген. Луков започва рано сутринта. В 8:30 на 6 май 1937г. от Военното училище по целия днешен “Евлоги Георгиев” до Орлов мост в пълно мълчание, (за да не развалят “изненадата”) са строени десетки хиляди мъже. По Цариградско шосе се наредени бойните машини и очакват знак. Началото е в 10:00ч.
В дълги редици вървят ветераните – генерали, офицери, живи опълченци. Имена легенди с бели мустаци, набиват крак както едно време, ордените подскачат на гърдите им, а огромна маса народ ги замеря с цветя.
След тях следват блоковете на юнкерите от Военното училище в своите бели кители. Стройни квадрати от 12 колони в 12 редици стъпват като един човек.
След тях откъм университета се чува копитният тропот на Лейбгвардейския полк – дългата редица на конниците, които освен да красят протокола, са преминали през всички големи битки на три войни.
Военният оркестър застава отдясно на сградата на Народното събрание и засвирва “Велик е нашият войник”.
Цар Борис III в строева униформа на български генерал и бойна каска вместо фуражка демонстративно слиза от трибуната на стъпалата на парламента и застава на жълтите павета – на нивото на своите войници. Там той застива с длан “за почест” за да посрещне своята нова войска. Ще стои така 6 часа.
Половин ден по жълтите павета минават вълни от прави редици, десетки блокове маршируващи след своите нови знамена. След морето от пехотинци преминават мотоциклетите с кошове, после с много тътен и пушек дълго време преминават бронираните части – “новата кавалерия”.
Следва гората от дула на огромните оръдия на артилерията, теглени от конски впрягове, верижни влекачи и камиони.
Небето вибрира от самолети Месершмит и Юнкерс с Андреевския кръст на българските Въздушни войски, които летят в широки клинове и закриват слънцето подобно на ксерксовите стрели.
Само кораби не минават през центъра на София. Моряците обаче са тук и характерните им сини яки привличат погледите.
Час, два…шест. Шест часа тътен от мотори, отмерен гръм от хиляди ботуши, неспирно ура от балкони и тротоари, от съседните улици и разбира се над всичко и над всички “Велик е нашият войник”. Песента ехти до пълна изнемогване от военния оркестър, гъгне по високоговорители из целия град, звучи от радиоапарати, които софиянци са изкарали по балконите и са усилили докрай.
Някои чуждестранни военни аташета докладват, че това което са видели е невъзможно. Предполагат, че частите обикалят площада и преминават отново по няколко пъти.
Гергьовденският парад на ген. Луков изпълнява своята цел. Само за 6 часа, един победен, унизен, обезверен, загубил посока и вяра народ възкръсва като горда нация. Вече нищо няма да е същото. Този дух се превръща в оръжие. Съвсем скоро след това същите тези конници ще навлязат в свободна Добруджа по килим от цветя, същите тези матроси ще патрулират с катери по Охридското езеро, а пехотата ще марширува по бреговете на Бяло море. Шест години след този парад българските пилоти ще блъскат самолетите си в рояците летящи крепости и ще докажат, че войнът може да бъде унищожен физически, но не и победен.