«

»

Oct 01

Защо предизборната провокация на ДПС е гавра с паметта на Райна Княгиня

12072580_10153604851948798_4589276121074127274_n

Публикуваме част от “Турските зверства в България”- писма на специалния кореспондент на Daily news, Дж. Макгахан, преведени от Стефан Стамболов. В тях се описва каква е била съдбата на Райна Княгиня и дава отговор на въпроса защо предизборната провокация на турската етническа партия ДПС е груба гавра с нейната памет и с Българската история:

“Но какво е станало с българската царица, с младата селска учителка? Уви! Нейната съдба била също такава, както и съдбата на стотици други жени. Аз не смеех да я разпитвам за подробностите на нейната злочеста история, която твърде ясно бе написана на нейното бледно, посърнало лице, макар и още младо и симпатично. Но в Панагюрище ние видяхме една жена, пред очите на която тая образована, развита, впечатлителна девица е била уловена и обезчестена от трима или четирима башибозуци. Тия груби злодеи и досега безнаказано оскверняват земята със своето низко съществуване! И това е ли преувеличение, сър Хенри! Но ако бяха постъпили така с Вашата дъщеря, то вие също така ли щяхте ли да продължавате да се разпростирате за така наречени преувеличения?
Но това е малко. Баща й е бил убит в собствения си дом и Райка с майка си му изкопали гроб в градината и го погребали. Но, види се, че чашата на нейните бедствия още не се е била препълнила. Като узнали, че тя е шила знамето на въстаниците, две седмици след потъпкването на въстанието я арестували. Мюдюринът я заловил към десет часа вечерта и я закарал в дома си заедно с жената, в дома на която тя била шила знамето; то беше тая висока плещеста жена, за която споменах в началото на писмото си. Горката Райка сама ни разказа, как постъпили с нея в дома на мюдюрина. Без да гледат на нейните молби и сълзи, които биха умилостивили и тигъра, съблекли я гола, били я, плюли я и я обезчестили. Тук на присмех я нарекли българска царица и на другия ден я изпратили в Татар-Пазарджик, където турското население я замеряло с кал, оплювало я и най-гнусно я псувало. В сърцето на тия варвари няма състрадание и те даже не се засрамили от това, че тя била сама, безпомощна девица сред разярената тълпа. Сетне я хвърлили почти в безсъзнание в талигата, закарали я в Пловдив, дето я тикнали в тъмницата и я хранили само с хляб и вода до идването на Скайлер. Тогава, както видяхме, я освободиха със строшено от скръб сърце и съвършено развалено здраве…”.