ген. Никола Генев

2Никола Колчев Генев  е роден на 18 януари 1856 г. в Севлиево. Участва в Априлското въстание като член на революционният комитет в родния си град. Бива арестуван и изтезаван от турците, като по-късно успява да емигрира в Румъния, след което преминава в Русия. При подготовката на Руско-турска война (1877-1878) се записва в Българското опълчение. Опълченец от III- а Опълченска дружина. Взема участие в боевете на вр. Шипка. За проявена лична храброст е награден с войнишки „Георгиевски кръст“ IV ст. В края на войната е повишен във военно звание младши подофицер. След Освобождението постъпва във Военното училище в София. Завършва първия випуск през 1879 г. а през 1883 г. завършва Стрелкова офицерска школа в Санкт Петербург. През Сръбско-българската война (1885) капитан Генев е командир на III- а дружина от II- и Пехотен Струмския полк (от 27 септември 1885 г.), както и началник на Трънския отряд. Въпреки малобройния си състав, получава задача да забави Моравската дивизия, насочила се към Сливнишката позиция. Отряда спечелва ценно време, необходимо за допълнително укрепяване и попълване на бойния състав на армията. За участието си във войната е награден с орден „За храброст“ IV ст. През Балканската война (1912-1913) генерал-майор Генев е назначен е за командир на Македоно-одринското опълчение, а от 11 октомври 1912 г. и на Кърджалийския отряд. Участва в бойните действия в Егейска Тракия, които завършват с пленяването на корпуса на Явер паша през ноември с. г. В началото на 1913 г. командваните от него опълченци участват в боевете при Шаркьой, където отбиват голям турски десант. По време на Междусъюзническата война в 1913 година опълчението води военни действия срещу сърбите при Кочани и Царево село. След края на войната генерал-лейтенант Никола Генев отново излиза в запаса на Българската армия. Генерал-лейтенант Никола Генев умира на 12 април 1934 г. в София.

Повече информация за Никола Генев може да намерите в нашата книга Помни Героите.