Други военни родени в Севлиево

Rakarov_Pantaley Rakarov_Pantaley2Панталей Димитров Ракаров

Роден: 14.10.1889 в Севлиево.
Образование: Гимназията в Габрово. Военното училище в София (1910-1913). Картечната школа към 3-та армия (1917). Кавалерийската школа (1920-1921). Школа за кандидат дружинни командири (1926). Школа за командири на полкове (1936).

Военна служба:
1912-1913 – 34-ти пехотен полк;
1914 – Командир на взвод във 2-ри конен полк;
10.1915 – Адютант, командир на взвод и отново адютант на 2-ри конен полк;
1917 – Командир на картечен взвод в Лейбгвардейският конен полк;
1918 – Командир на взвод във Военното училище;
1919 – Командир на ескадрон в 1-ви конен полк;
1921 – Командир на ескадрон в 3-ти конен полк;
1927 – Командир на специалният ескадрон на 3-ти конен полк;
1932 – Домакин на 3-ти конен полк;
1934 – Помощник-командир на 3-ти конен полк;
1935 – Командир на 3-ти конен полк;
17.10.1936 – Командир на 3-та конна бригада;
1939 – В запас.

Офицерски звания:
1912-1913 – Портупей-юнкер;
22.09.1913 (22.06.1914?) – Подпоручик;
05.10.1916 – Поручик;
01.04.1919 – Ротмистър;
01.01.1928 – Майор;
03.09.1932 – Подполковник.

Награди:
Орден “За храброст” III и IV степен, 2-ри клас;
Орден “Св. Александър” IV и V степен с мечове;
Орден “За военни заслуги” III степен.


 

LEAD Technologies Inc. V1.01

Tzachev_Nencho2Ненчо Стефанов Цачев
Роден: 20.07.1858 в Севлиево.
Образование: Военното училище в София (1879). Офицерска стрелкова школа в Русия (1882)
Военна служба:
12.08.1878 – 18-та пеша дружина;
1879 – 12-та пеша дружина;
11.1885 – Командир на 2-ра дружина на 6-ти пехотен полк;
? – Командир на дружина в 18-ти пехотен полк;
? – Командир на 16-ти пехотен полк.
21.11.1902 – В запас.
Офицерски звания:
10.05.1879 – Прапорчик;
11.1879 – Подпоручик;
30.08.1883 – Поручик;
30.08.1885 – Капитан;
17.04.1887 – Майор;
02.08.1891 – Подполковник;
02.08.1895 – Полковник.
Умира: 16.11.1911 в Павликени.
Награди:
Орден “За храброст” 4-та степен;
Орден “За заслуга” на червена лента.
Други биографични данни:
Председател на дружеството на запасните офицери в Севлиево.


5596

Petev_VasilВасил Петров Петев

Роден: 20.02.1869 в Севлиево.
Образование: Военното училище в София (1885). Генералщабна академия в?
Военна служба:
1885 – 1-ви пехотен полк;
1896 – Член на военната свита на княз Фердинанд.
21.03.1903-04.06.1903 – Началник на Военното училище;
09.01.1904-14.03.1905 – Началник на Военното училище;
? – Командир на 1-ва бригада от 3-та пехотна дивизия;
15.12.1913 – В запас.
Офицерски звания:
30.08.1885 – Подпоручик;
01.01.1887 – Поручик;
01.01.1890 – Капитан;
01.01.1895 – Майор;
14.02.1900 – Подполковник;
14.02.1904 – Полковник.
Други биографични данни:
Военен възпитател на престолонаследника княз Борис.


Hristov_Teofil

Теофил Христов Христов
Роден: 16.06.1878 в Севлиево.
Образование: Военното училище в София (1899).
Военна служба:
1912-1913 – Командир на ескадрон в 7-ми конен полк;
? – 3-ти конен полк;
02.07.1918 – Командир на 3-ти конен полк;
? – Интендант на 1-ва конна дивизия;
31.12.1918 – В запас.
Офицерски звания:
01.01.1899 – Подпоручик;
01.01.1903 – Поручик;
31.12.1906 – Ротмистър;
14.07.1913 – Майор;
27.02.1917 – Подполковник.
Награди: Орден “За храброст” 4-та степен, 2-ри клас.

Източник: Неосъществените генерали


Tzankov_PetarПетър Иванов Цанков
Роден: 10.10.1896 в Севлиево.
Военна служба:
1928 – 25-ти пехотен полк;
1929 – Адютант на Коменданта на София;
1932 – Началник на 1-ви пограничен участък;
1935 – Началник на секция в Щаба на армията;
1936 – Оръжейната инспекция;
1938 – Временен началник на 4-та армейска област;
1939 – Помощник-началник на Школата за запасни офицери;
1942 – Началник на Школата за запасни офицери;
1944 – В запас.
Офицерски звания:
12.03.1916 – Подпоручик;
14.10.1917 – Поручик;
30.01.1923 – Капитан;
01.01.1933 – Майор;
06.05.1936 – Полковник;
06.05.1944 – Генерал-майор.
Умира: Убит (Хвърлен от 5-ти етаж на “Славянска беседа”?) по време на следствие през 09.1944.


Markov_Ivan HristovИван Христов Марков
Роден: 07.11.1889 в Севлиево.
Образование: Военното училище в София (1909). Генералщабна академия.
Военна служба:
? – 3-ти конен полк;
? – 4-ти жандармерийски конен полк;
1928 – Началник-щаб на 2-ра конна дивизия;
1929 – Командир на 3-ти конен полк;
1930 – Командир на 1-ви конен полк;
1931 – Началник на отделение в Щаба на армията;
1934 – Военен аташе в Белград и Прага;
1936 – Командир на 2-ра бърза дивизия;
1938 – Началник на 4-та военно инспекционна област;
1941 – Командир на 2-ра армия;
1943 – В запас.
Офицерски звания:
22.09.1909 – Подпоручик;
22.09.1912 – Поручик;
30.05.1916 – Ротмистър;
01.04.1919 – Майор;
06.05.1923 – Подполковник;
15.05.1930 – Полковник;
06.05.1937 – Генерал-майор;
06.05.1940 – Генерал-лейтенант.

Източник: Българските Генерали


Ангел Иванов Ангелов
Роден през 1872 г. в Севлиево.
Завършва Артилерийската академия в Русия. Военен деец, ген.-майор (1936). Началник на Софийския огневи склад, на Артилерийската стрелкова школа, командир на ІІ Шуменски артилерийски полк, на ІV артилерийски полк.


1175394_579546092109076_93744353_nПодполковник Григор Христов Спиридонов – командир на 4-та дружина от 4-ти Плевенски пехотен полк.
Роден е през 1868 г. в Севлиево. Син на Христо Спиридонов, известния наш възрожденец и първи кмет на град Севлиево след освобождението. Братът на Григор Спиридонов, подпоручик Александър Христов Спиридонов, загива геройски в първите дни на Балканската война. Григор Спиридонов постъпва като кадет във военното училище в град София през 1882 г. Завършва с отличие Първия випуск през 1886 г. През 1888 г. е произведен в чин поручик и постъпва в Генералщабната академия в Санкт Петербург, която завършва през 1892 г. Награден е от руския император със златен кръст и орден Петър Велики за отличен успех. През 1893 г. е назначен за преподавател във Висшето военно училище на Негово Величество Княза в гр. София. През 1909 г. Григор Спиридонов е с чин майор и като такъв е назначен за командир на 4-ти Плевенски пехотен полк. Изключително уважаван от своите войници, които го наричат нашия най-любим баща- началник, той проявява невероятна храброст и обикновено е на първата бойна линия. Участва във всичките основни сражения от началото на Балканската война, достига до гр. Одрин и Чаталджа, където е ранен. След като е ранен, са му предложени отпуск и служба в Министерството на войната, които той отказва, предпочитайки да остане при войниците си. Получава три ордена за храброст Първа степен, Железен кръст и още много отличия.

След избухването на Междусъюзническа война, той се отправя към новия фронт заедно със своите войници. Сражава се със сърбите при Габровци по десния бряг на р. Тимок и с гърците при Мехомия и Пределските ханчета (в хода на Кресненската операция). Загива геройски на 17.07.1913 г., повеждайки в атака полка си, само 3 часа преди подписването на примирието, в местността Предела до гр. Разлог. Погребан е в двора на храм “Св. Георги” в Разлог и днес улица в същия град носи неговото име.

Източник: sitebulgarizaedno


Генерал- майор Иван Пройнов.  6 артилерийски полк, 3 планинска допълнителна батарея. Загинал на  27.10.1918 г. в гр. Сливен


Полковник Иван Абаджиев е роден на 24 февруари 1884 г. в Севлиево. Завършва Военното училище в София. Офицерската служба започва на 2 август 1905 г. с военно звание подпоручик. Служи в XXV-ти пехотен Драгомански полк. Дружинен командир в XXI-ти пехотен Средногорски полк, с който участва в Първата световна война. Проявява се като способен и храбър офицер. Награден с Орден „За храброст“ IV ст. (1914).

Остава на военна служба след съкращенията във войската по силата на Ньойскио мирен договор между България иАнтантата (1919). На 10 декември 1920 г. е назначен за командир на II-а Интендантска дружина във II-и Тракийски полк (Пловдив). Едновременно е началник на I-во Пловдивско военно окръжие. Продължава службата като началник на военното окръжие в Севлиево с гарнизин в Ловеч за попълване на войската с доброволци (1922). Командир на V-а Допълнителна част, Ловеч (1922). От май 1925 г. е интендант на V-и Пехотен полк в Русе. Уволнен от армията през 1927 г

Подп. Абаджиев участава в преврата на 9 юни 1923 г. срещу правителството на БЗНС с министър-председател Александър Стамболийски. Ловешкият гарнизон под негово командване взема властта и води боеве срещу военна част на Оранжевата гвардия на БЗНС край града и поречието на р. Осъм. Участва в репресиите срещу членове на БЗНС и БРП(к) по време на Гражданската война в България (1923-1925).

На 22 юни 1923 г. Ловешкият градски общински съвет „изказва благодарност на подп. Абаджиев и го признава за Почетен гражданин на Ловеч за спасяване на града на 9, 10, 11 и 12 юни от селяните-метежници“.