Други революционери от Севлиево

Никола Петров Дабев  е роден през октомври 1849 г. в град Севлиево. Учи в родния си град при учителите Никола Иванов и Марин Софрониев. След това става учител в Хаджистояновото училище в Севлиево през 1868г. Включва се в организираната националноосвободителна борба и е избран за секретар на Севлиевския частен революционен комитет на ВРО създаден от Васил Кунчев 1871г. След Арабаконашкия обир комитета остава незасегнат от разкритията на османската полиция.
Работи като учител в село Ново село (дн. квартал на град Априлци) от 1873 г. Там утвърждава новобългарските просветни разбирания. Включва се в Новоселския частен революционен комитет на ВРО и е негов председател (1874). Работи заедно с Христо Иванов-Големия, Стефан Пешев и Йонко Карагьозов.
Главен организатор на Априлското въстание през 1876г. в района на село Ново село. След решението на историческия връх „Бабан“ дава сигнала за въстанието в селата Ново село, Кръвеник и Батошево на 3 май 1876г. Обявява създаването на Новоселската република. Участва в боевете при „Дебневския боаз“.
След погрома на въстанието е заловен на 20 май 1876 г. и изпратен в Пловдив. Осъден е от Търновския военнополеви съд на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 2 юли 1876 г. в град Севлиево. Обесен е заедно с Ради Попмихов, Павли Венков, Велчо Ночев, Христо Филев и Иван Преснаков.


Иван Михалев Преснаков е роден през 1852 г. в град Севлиево. Завършва Хаджистояновото училище в Севлиево. Захваща се с търговия и отваря магазин до този на баща си. Заедно с добрите си приятелите Стефан Пешев, Йонко Карагьозов и Ватьо Манев е активен член на Севлиевското читалище „Росица”. Участва при възстановяването на Севлиевския частен революционен комитет на ВРО през 1875 г. При сформиране на ръководството е избран за агитатор на революционната идея в околията. След полагането на клетва напълно се отдава на святото дело. Скромността и авторитетът, които има като занаятчия и честен търговец, му помага за привличането на нови съмишленици. Заедно със Стефан Пешев закупува оръжие и барут, събират пари за комитетските нужди. Според неговите първи биографии:

„… за нуждите на комитета не си скъпял никога кесията”.

След като е заловен той е откаран във Велико Търново, където след дълго следствие е осъден от Търновския военнополеви съд на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 2 юли 1876 г. в град Севлиево. Обесен е заедно с Ради Попмихов, Павли Венков, Велчо Ночев, Христо Филев и Никола Дабев. Иван Преснаков е погребан до църквата „Свети Пророк Илия”.

Повече информация за живота и делото на Иван Преснаков може да прочетете в нашата книга Помни Героите