Нация- народ

Ще започнем с уточнението, че българската дума която в пълна степен отговаря по смисъл на понятието нация е народ. Тъй като понятието нация е добило широка публичност и се е наложило с времето като термин, то ние ще ползваме именно него. Но всеки български националист трябва да знае, че думата народ е нашето название за нация и спокойно може да я ползва като синоним.

Нацията, това е една естествено формирала се във времето човешка общност. Тя обединява хора с една кръв, общ произход, обща история, език и култура. Всяка нация е уникална, всяка нация се е формирала по свой собствен път и притежава свои специфични характеристики. Нациите се формират в различно историческо време.

Една нацията може да се формира, преди да е създала своя държава. Може да продължи да съществува и след като е изгубила държавата си. В следствие на определени исторически събития, една нация може и да не е обединена в една държава, а да е разделена в няколко (пример – Княжество България и Източна Румелия) или част от общността да е попаднала под чужда власт.

Нацията, за разлика от етноса се самоопределя. Един човек е част от нацията, само когато нацията го признава за част от нея. Чрез действията си, човек може да се самоотдели от нацията. Общата религия е често срещан, но не и задължителен белег за принадлежност към нацията. Тук най-близката и точна аналогия е семейството – не е задължително членовете на едно семейство да са от една религия, за да се държат и чувстват като семейство. Нацията е степен на самоосъзнатост на общността. На самоосъзнатост на нейните членове, като част от едно цяло, простиращо се през времето и пространството, от което настоящето поколение е само брънка във веригата, свързваща предците с бъдните поколения.

При нацията водещ е интереса на цялата общност, а не на отделни прослойки или личности. Всеки – от водача, до обикновения работник, служи на общата кауза съзнателно. Характерен за нацията е стремежа за налагане на максимално справедливи отношения в общността и максимално справедливо разпределение на благата. В нацията съществува естествена йерархия, която не е херметически затворена. Човек се придвижва в нея според  личните си качества и интереси в определени сфери, като приносът му към общността определя и мястото му в нея.

Националната общност не е някакво „идеално” и утопично състояние. Тя е реалност, също като семейството, което е нейната основа и най-малка градивна единица. Във всяка естествена общност съществуват и вътрешни проблеми, но във времето се работи за преодоляването им.

Днес на националните общности по света са наложени чужди на тяхната същност модели на управление. В следствие на това те са бавно разрушавани, в голяма степен са изпаднали в състояние на объркване и съществуват в един подтиснат вид, като само най-будната им част е активна. Тази най-будна и активна част от общността са националистите.  (Причините довели до това положение ще бъдат разгледани подробно в следващи публикации.)

Както всеки човек, така и всяка нация притежава свой, специфичен и уникален дух. Израз на този дух се явява национализмът.